ЗА ПРОЕКТА

В последните десетилетия наследството на Mодернизма в Източна Eвропа се превърна в тема на много дебати. След 1989г. много модернистични сгради от миналото са ревизирани заради техните чисто функционални качества или пък са натоварени с идеологически патос, често противоречив. Тези сгради, строени през 60-те, 70-те и 80-те, имат различна съдба, някои са изоставени, други претърпели функционални трансформации или са изгубили част от своя капацитет, а на трети e сменено предназначението.

Интересът на художниците към темата е воден от най-различни аспекти на модерната архитектура. За някои от тях контрапункт е крахът на идеите, изначално мотивирали тази архитектура, за други чисто визуални и архитектурни качества, за трети смесването на политика, култура и творческа мисъл в сферата на архитектурата.
Идеята на проекта е да преосмисли социалните и архитектурни особености на модерната архитектура като продължение на идеите на ранния Модернизъм и неговите проявления в тотално различен политически режим до съвременните му социални трансформации във времето след 1989г. в Източна Европа.
Проектът подлага на преоценка архитектурата на Модернизма и съпътстващите я социални визии, като проекция на времето, която достига материално и до нас. Амбицията, която си поставя проектa, е да се надмогне чисто политическото или бинарно оценяване на обществената архитектура и тя да бъде разгледана от гледна точка на нейната целесъобразност, архитектурни качества и как те се вписват или се отхвърлят от нуждите на съвременното общество. В тази логика е важно да се преразгледат определени сгради от перспективата на днешния ден, сгради които са недооценени, и други, чиито качества са били преувеличавани.
Модерната архитектура и нейните следистории подлага на преоценка архитектурата на Модернизма с необходимата дистанция от идеологическа предубеденост, която би могла да ни помогне да индексираме качествата и недостатъците на архитектурата на това време и нейната субординация на различни политически конюнктури. Ревизирането на тази архитектура повдига много въпроси за нейното бъдеще, за трансформацията на идеи и за миграцията на визуални модели в различни социални и политически условия.

Изложбата съдържа творби на художници, които са вдъхновени от модерната архитектура в периода между 60-те и края на 80-те години и включва документални филми, експериментални филми, фотография, инсталации, архивни материали и арт книга.
Вера Млечевска и Ина Мертенс