House of Cinema

Селекцията от филми представя работи на художници, вдъхновени от разнообразни архитектурни явления или модерни сгради. Филмите, някои от които наблягат върху наратива, а други с акцент върху чисто кинематографични средства, предлагат преди всичко артистичeн подход към темата, са направени със съзнанието за сугестиращата мощ на медията. Следвайки предметите, времето или движението, камерата води погледа ни над сгради и детайли или просто ни превръща в далечни наблюдатели на социалните трансформации, през които те минават.

Ширин Сабахи/Мая Рудовска, „Паметник с изтекъл срок на годност“, 2010

Rudovska_Sabahi_ExpiredMonument

 

Видео есето „Паметник с изтекъл срок на годност“; разказ за един дворец на културата“ е поетичен документ за най-популярния пример за сталинистка архитектура в Рига – сградата „ВЕФ“ или Двореца на културата на Държавния електротехнически завод (Valsts elektrotehniskā fabrika). Сградата е и сред най-впечатляващите примери на латвийската архитектура от 50-те години на 20. век. По нов начин работата отваря и обновява въпроса за съветското културно наследство и неговата интерпретация. Видео есето разглежда проблема за с построяването на памет в контекста на настоящата културна среда, като в същото време служи като „любовно писмо“ към архитектурата и по-конкретно съветската (която представлява и академичен интерес за единия от авторите). В опит да се разгледа материята от различна перспектива, при създаването на работата е следвана кураторска методология.
„Паметник с изтекъл срок на годност“ е експериментален филм режисиран от Мая Рудовска – историк на изкуството и куратор, в колаборация с художничката Ширин Сабахи и операторите от студио Tritone film – Марис Зомерс и Маркус Абеле. Прокетът е подкрепен от програмата “КураторЛаб” към Университета по изкуства и дизайн “Констфак”, Стокхолм през 2010г.

* * * * * * * * *
Сиприен Гайар, “Деснянски район”, 2007


DVD, 30’, Саундтрак: Кудлам
Copyright Cyprien Gaillard
С любезното съдействие на: Sprüth Magers Berlin London / Bugada & Cargnel, Paris / Laura Bartlett Gallery,
London

Редувайки ред и хаос, видеото „Деснянски район“ разглежда идеята за ентропията по начина, по който тя е развита от големия ленд-арт художник Робърт Смитсън. След статично въведение, заснето от сграда, построена през 70-те години на 20. век – монументална триумфална арка на входа на Белград, – видеото разгръща своите три серии без видима връзка в разказа към електро-лиричната музика на френския композитор Кудлам. Първо, ожесточената битка между две хулигански банди на паркинг в квартал на Санкт Петербург; следва грандиозно шоу от светлини, лазери и фойерверки върху фасадата на жилищен блок в квартал на Париж преди той да се сгромоляса; накрая, рисков полет над множество сиви кули издигащи се в снежен, меланхоличен пейзаж в покрайнините на Киев, от където накрая се появява организация в съвършен кръг, напомнящ Стоунхендж.
* * * * * * * * *

Даниел Кьотер, “Сцена”, 2012

(Анализ на кадър, Варна, 28 ноември, 2011г.), HD

Kötter_Bühne_2012_Germany1

„Сцена“ – най-новият филм на Даниел Кьотер, изследва момента на фундаментална промяна в разбирането за публичните пространства в посткомунистическа България.

Дворецът на културата и спорта във Варна е построен като престижен проект на модерната архитектура съобразно комунистическото разбиране за ролята на театъра и спорта. Макар от откриването на сградата през 1968 г. в дизайна на интериора й да не са правени промени, всяка седмица главната зала мени своята архитектурна и социална функция.
Филмът инсценира самия „театър“ не като още една форма на изкуство (със свои специфични институционални условия, пазарни правила, местна естетика и исторически ограничения), а като име за алегорично място за срещи.
Оператор и монтаж: Даниел Кьотер
Звук: Даниел Тайге
* * * * * * * * *
Катрина Нейбурга, “Дом на пресата”, 2009

film

Катрина Нейбурга изследва историята на “Дом на пресата”, сградата на пресата и печата по съветско време, построена в Рига през 1978-ма, годината в която художничката е родена. Изцяло личните спомени на авторката от времето, когато като ученичка е прекарала там – кафенето, изпълнено с цигарен дим, огромните асансьори, привидно безкрайните стълбища и лабиринти от стаи – я връщат обратно в изоставената днес сграда. Тя построява разказа си с историите на хората, работили някога там – щастливи, или тероризирани от цензура, но във всеки случай прекарали значителна част от живота си в “Дом на пресата”. Видео инсталацията сглобява многопластова история, която реактивира чувства и спомени от минали времена, заключени в изоставеното многоетажно здание.
* * * * * * * * *
Мирча Николаe, “Румънска фирма за будки”, 2010

„С обезоръжаваща, дори измамна простота Мирча Николае разказва сложна, многопластова приказка за създаването и разпада на своето семейство на фона на създаването и разпада на социализма в Румъния след Втората световна война.
Служейки си с документален филмов материал, семейни фотографии, снимки на архитектурни обекти, обувките на майка си, както и модели на професионално и ръчно изработени будки с модернистичен дизайн, Николae ни дава затрогващи и в същото време критически образи и символи на преплитащите се лични и обществени истории, на личното и политическото.“ (Робърт Стор, член на журито, присъждащо Наградата за изкуство на идното поколение, 2010 г.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s